Бюджет на око

Бюджетът е ястие, приготвяно от няколко готвача. Всеки има собствена визия за съставките, приготвянето и консумирането. Данъци, държавни покупки, планирани и непланирани, непредвидени разходи… Резултатът на това може да е или нещо уникално и неповторимо, или буламач.

Понякога той е толкова неправдоподобен, че започва да изглежда достоверен. Убедена съм, че тази ловко скроена измама ще бъде разкрита, ако истинските държавници схванат основната идея на бюджета. А именно, че това е мощен фискаленинструментариум за въздействие върху икономиката. Не е зле да си напомнят, че добрият готвач внимава с пропорциите, подправките, цветовете и точното време за приготвяне. Така е и с бюджета – рисковано е да експериментирате и ви е нужна точна рецепта за изготвянето му. Бюджетните експерти трябва да спрат да експериментират и да заложат креативността, катоспазват някои важни принципи:

• Дори и малки грешки при прогнозиране на приходите, необходими за провеждане на политиките, могат да доведат до сериозни бюджетни проблеми, например формиране на големи излишъци или дефицити.
• Разграничаването на въздействието на дискреционните мерки на фискалната политика от влиянието на макроикономическото развитие или други фактори, например статистически промени, е централен въпрос. Това включва решението или експертизата на фискалния орган за определяне на ефекта от дискреционните мерки на политиката. Мерките допълват параметрите на прогнозата и са залегнали в Закона за бюджета или в специални закони.
• Изрично включване на независими макроикономически прогнози в рамките на процедурите за фискално прогнозиране и последващо проследяване на измененията. Това е от критична важност, защото цикличната позиция на икономиката засяга съществено данъчните постъпления и динамиката на разходите (главно чрез промени в цените и безработицата).

Най-разумната стратегия е експертите да се заемат сериозно с фискалната бъркотия, като започнат с овладяване на детайлите за постигане на бюджетен баланс.

Балансираният бюджет представлява предварителен план за изразходването на всеки публичен лев. Концепцията е обърната – целта не е проследяване на извършени плащания, а формиране на желано поведение спрямо заложените финансови цели по отношение на разпределението на разходи, инвестиции, спестявания.

Неразбирането на значението на резултатите от фискалната политика и липсата на око за детайлите води до политическа невъзможност за спазване на определена технология или процедура.

Забележете, че използвах прилагателното „политически“. Разбира се, технически не е невъзможно да се балансира бюджетът или дори да се реализира излишък. Но при сегашния паричен режим на фиатни пари, които могат да бъдат произведени във всякакво количество, никой не изпитва потребност да спре тази спирала.

Това е публичният дебат, който би трябвало да изглежда абсурден на всеки. Ако целта в тази криза е балансиране на бюджета без вдигане на данъци, трябва да се намали всичко, независимо от политическата идеология. Но, разбира се, политическите партии не правят това. Политиците твърде неохотно залагат на героичното поддържане на фискалната стабилност. Твърде парализирани са, за да вървят по дългото и тънко въже от надежда и страх, по което се достига до всяка ценна дестинация като бюджетното равновесие. Обратното – целта на водещата политическа партия е да разпредели най-големите дялове в посока на своите поддръжници, докато наказва лоялните на други партии, които се опитват да направят същото.

С други думи, всичко това е политическа игра, което си личи от цифрите и нормите. На първо място, никой не говори за текущи съкращения, дори и уж радикалните партии. Това са съкращения на прогнозираните разходи, което означава, че всеки се занимава със символични промени в бъдеще, което е също толкова символично. Само на хартия единственият начин да се вземат предвид тези съкращения е да се сравнят с БВП и националния дълг – и двата са планирани да се повишат. Забравяйки тези два показателя и гледайки действителните числа, изобщо няма съкращения, а само увеличения.