8. Взаимодействие между фискална и монетарна политика

Фискалната политика обичайно се използва съвместно с монетарната политика, като двете съставляват макроикономическата политика.[1] Паричните и фискалните инструменти не могат да стабилизират хода на стопанското развитие, ако не се прилагат в координация един с друг.

Много често правителствата предпочитат монетарната политика за стабилизиране на икономиката, защото чрез нея могат да се преследва по-широк кръг политически цели, отколкото с фискалната. Например нарастването на паричното предлагане стимулира продукта и заетостта в краткосрочен план. Инфлацията нараства на по-късен етап и се очаква реалният БВП рано или късно да възстанови нормалните си нива. Нарастването на дефицита повишава лихвените равнища, което макар да стимулира икономиката в краткосрочен план изтласква някои инвестиции.

Схема I‑4. Цели и инструменти на макроикономическа политика

 

Цели и инструменти на макроикономическа политика

Източник: http://tutor2u.net/economics/revision-notes/a2-macro-macroeconomic-policy.html

Сам по себе си пазарният механизъм, без действието на търговските банки, не може да осигури количеството пари, необходимо за стабилния и неинфлационен ход на развитието. Причината е, че всеки спестен лев в банковата система чрез паричния мултипликатор се превръща в допълнителни кредити. Това води до увеличаване на паричното предлагане, нерядко без да е налице реално разширяване на стопанската дейност. Поражда се разрив между увеличената парична маса и равнището на предлаганите стоки ѝ услуги. Количеството на парите в обращение трябва да е съразмерно с реалния темп на изменение на БВП. По такъв начин монетарната политика се стреми да създаде условия за кредитна експанзия и инвестиции, без това да влошава текущото равновесие в стопанството.

От друга страна, на микроикономическо равнище държавата се стреми да компенсира дефектите на пазара, чрез функциите по разпределение на ресурсите и преразпределение на доходите. Но поради невъзможността в дадени периоди да се координират действията на всички стопански субекти, възниква общо неравновесие в икономиката. Тези периоди, характеризиращи се с понижена стопанска активност, висока безработица и намалено потребление, не могат да бъдат овладени с разпределителната и преразпределителната функция на държавата, които донякъде ограничават, но не могат да спрат процеса на влошаване благосъстоянието на обществото.

Това налага съгласуваност при провеждането на двете политики при изпълнение на стабилизационната функция на държавата.

Схема I‑5. Взаимовръзка между монетарна и фискална политика

монетарна и фискална политика

Забележка: Символите О и ∆ показват как се съгласуват политиките.

Източник: Адаптирана схема от материали по макроикономически мениджмънт и фискална политика на JVI, МВФ

Съчетаването на механизмите на двете политики комбинира целите им. Но по принцип, съчетаването е с противоположни следствия:

  • експанзионистична фискална и рестриктивна монетарна политика;
  • О рестриктивна фискална и О експанзионистична монетарна политика;
  • еднопосочни монетарна и фискална политика (могат да се прилагат само в краткосрочен период).
Не трябва да се забравя, че монетарната политика може да бъде ограничена от фискалната, ако централната банка не може да устои на натиска за финансиране на растящ бюджетен дефицит.

[1] За илюстрация вж. (AP®︎/College Macroeconomics, 2021).

Scroll to Top