Източник: Адаптирана схема от материали по финансово програмиране и политики на JVI, МВФ
Фискалната политика е важен инструмент за управление на икономиката заради своята способност да въздейства върху общия размер на продукта, който се произвежда – брутния вътрешен продукт. Първото действие на фискалната експанзия е да увеличи търсенето на стоки и услуги. Това увеличено търсене води до нарастване на продукта и на цените. Степента, до която повишеното търсене увеличава продукта и цените зависи от фазата на бизнес цикъла. Ако икономиката е в рецесия, с неизползван производствен капацитет и незаети работници, това увеличаване би довело до повече продукт, без да се променя равнището на цените. От друга страна, ако икономиката е на ниво пълна заетост, фискалната експанзия има по-голям ефект върху цените и по-малък върху съвкупния продукт.
Икономическият тренд въздейства върху растежа или фискалния дефицит в две направления. Това става чрез автоматичното изменение в G (правителствени разходи) и T (данъчни приходи), когато икономическият цикъл се променя.
Автоматичните стабилизатори (Automatic fiscal stabilisers) са програми, които автоматично създават експанзия по време на рецесия и свиване по време на подем, и са една от формите на антициклична фискална политика. Общият обем на обезщетенията за безработица, който е по-висок по време на рецесия и се свива по време на подем, е пример за автоматичен стабилизатор от страна на разходите. По подобен начин размерът на събраните данъци обикновено е по-голям по време на подем, отколкото по време на рецесия, тъй като данъците са пропорционални на възнагражденията и печалбите. Така някои данъци (корпоративен данък върху печалбата и прогресивен данък върху доходите) също служат за автоматично стабилизиране. Икономическите постановки на новия синтез предполагат (Виж Схема I‑2. Развитие на икономическите теории), че автоматичните стабилизатори намаляват колебанията на съвкупното търсене и помагат за насочване на икономиката към пълна заетост.
Фискалната политика не разчита само на автоматичните стабилизатори, за да играе стабилизираща роля за бизнес цикъла. Често икономистите препоръчват промени във фискалната политика с цел коригиране на икономическите условия – т. нар. дискреционна фискална политика (Discretionary fiscal stabilisers) – като начин да се изгладят колебанията на бизнес цикъла. Тези действия са преднамерен опит на правителството да повлияе на съвкупното търсене AD и стабилизира икономиката, например в условията на подем с повишаването на данъците да се намали инфлацията. Също по време на рецесия се предлага намаляване на данъците или въвеждане на нови разходни програми, за да се „раздвижи” отново икономиката. Тези дискреционни промени засягат цикличния оборот на дохода Y в две направления:
- Добавки (Injections; J). Добавяне на разходи към циркулиращите в икономиката парични потоци, които включват правителствени покупки G, износ X, инвестиции I;
- Изземвания (Withdrawals; W). Намаляване ма паричните потоци, циркулиращи в икономиката. Това включва нетни спестявания S, нетни данъци T, нетен внос M.
Схема I‑9 Парични потоци в икономиката
Източник: Адаптирана схема от материали по макроикономически мениджмънт и фискална политика на JVI, МВФ
Дискреционната фискална политика невинаги успява да изпълни целите си. Воденето на стабилизационна политика е особено трудно поради вътрешноприсъщия ѝ лаг – разликата между момента, в който: 1) се появява нуждата от фискални мерки; 2) мерките се осъществяват; 3) ефектите им се проявяват в икономиката. Ако икономистите могат да прогнозират с по-голяма точност, този лаг няма да има значение, защото те предварително установяват необходимостта от фискални мерки. Доколкото прогнозирането се прави при редица допускания, неговият инструментариум има редица ограничения. Нерядко ясни сигнали или взаимовръзки могат да бъдат интерпретирани по погрешен начин. При липса на точни прогнози опитите да се използва дискреционна фискална политика, за да се противодейства на отклоненията в бизнес цикъла, могат да донесат както полза, така и със същия успех да нанесат вреда. Теорията за използване на дискреционни фискални мерки за стабилизиране на бизнес цикъла е опосредствана и от друг инструмент за стабилизация – паричната политика.
Фискалната политика може да бъде използвана за стабилизиране рестриктивно (Tight, Contractionary), когато приходите са по-големи от разходите (държавният бюджет е на излишък) и експанзионистично (Loose) – когато разходите са по-големи от приходите (държавният бюджет е на дефицит).
Aко BS е стойността на бюджетното салдо:
- При BSt – BSt-1< 0 провежданата фискална политика в период t е експанзионистична.
- Ако BSt – BSt-1> 0, провежданата фискална политика в период t е рестриктивна.
- Ако BSt – BSt-1= 0, провежданата фискална политика в период t е неутрална.
Дискусиите по отношение на фискалната политика обикновено се фокусират не върху равнището на дефицита, a върху ефекта от промяната в държавния бюджет върху икономическата активност. По този начин намаляването на дефицита от 200 на 100 млн. се смята за рестриктивна фискална политика, независимо че бюджетът все още е на дефицит. Понякога промените в данъците или разходите са неутрални по отношение на баланса, но те могат да окажат съществено въздействие върху съвкупния продукт, като променят стимулите за фирмите или индивидуалните потребители. Затова измененията в дискреционните приходи и разходи също следва да се анализират задълбочено.
Експанзионистична фискална политика – разхлабване (Expansionary policy):
- Целта е увеличаване на съвкупното търсене AD.
- Правителството увеличава разходите ↑G и/или намалява данъците ↓Т.
- По-ниските данъци увеличават потребителските разходи ↑С, защото оставят по-голям разполагаем доход;
- Това влошава бюджетното салдо ↑ G-T (дефицитът нараства) и правителството трябва да увеличи финансирането.
Графика I‑1. Ефект от експанзионистичната фискална политика
Източник: (Еconomicshelp.org, 2019).
Рестриктивна (или дефлационна) фискална политика – затягане (Deflationary policy):
- Целта е намаляване на съвкупното търсене AD.
- Правителството намалява разходите ↓G и/или увеличава данъците ↑T.
- По-високите данъци намаляват потребителските разходи ↓С, тъй като се намалява разполагаемият доход.
- Рестриктивната политика би довела до подобряване на бюджетното салдо.
Източник: (Еconomicshelp.org, 2019)
