- Основните предизвикателства пред фискалната политика следва да бъдат обхванати от унифициран алгоритъм за извършване на оценки, които обхващат:
- дългосрочната устойчивост;
- основната бюджетна позиция; и
- дискреционната фискална политика.
Индикаторите за измерване на основната бюджетна позиция и дискреционната фискална политика са база на ефективното изготвяне на всяка една фискална политика; те са необходимо условие за координацията и надзора върху бюджетната политика на равнище ЕС. Качеството и успехът на рамката за надзор на ЕС, по-специално навременността и целесъобразността на всяка политическа препоръка или решение зависят изключително от качеството на неговите диагностични инструменти.
Наличният набор от фискални показатели следва да съдържа изчерпателна информация за бъдещите фискални перспективи в рамките на настоящите политики. Прогнозите изглежда са предразположени към повтарящи се грешки, които до известна степен изглежда са свързани с прекалено консервативна или оптимистична оценка на динамиката на бизнес цикъла и в по-малка степен – от грешки в техническите допускания.
Фискалните отклонения следва да бъдат отчетени и анализирани преди да се вземат решения за поддържане на съществуващи политики и въвеждането на нови. Правилни изводи могат да се правят, само ако основният анализ е изчерпателен и точен, на база надеждността на използваните фискални показатели.
Обичайно се оценяват прогнозите за три основни променливи:
- ръст на БВП;
- инфлация на потребителските цени;
- бюджетно салдо на сектор “Държавно управление”.
Оценката включва текуща и една година напред и следва да предхожда изготвянето на правителствената фискална стратегия.
В практиката фискалните отклонения се дължат главно на промени в данъчните политики, които не се равняват с корекциите на разходите. В резултат на това дефицитът нараства, когато икономическите условия се влошат и причиняват „бързо увеличаване“ на размера на правителството в икономически бум. Лошите политики в „добри времена“ също допринасят за агрегиране на макроикономическа нестабилност.
Следните обобщени показатели се използват, за да се прецени до каква степен фискалната политика противостои на измененията (устойчивост на предложения бюджет):
- дълг към БВП;
- данъчни приходи към БВП;
- разходи към БВП;
- нетни задължения на социалния сектор, които не са провизирани (Net Unfund Social Liabilities);
- монетарни индикатори;
- структурен, цикличен и оперативен баланс.
Намалението или повишението на стойността на даден показател само по себе си не носи качествена информация във връзка със степента на изпълнение на целите. Затова съпоставянето на стойностите чрез традиционните индикатори за измерване на дълга и дефицита могат да бъдат потенциално подвеждащи като мерки за фискалната позиция. Това налага използването на редица комплексни индикатори за оценка на дисбалансите. Проследяването на поведението на фискалната политика във времето става с измерване на бюджетния баланс в четири направления:
- основен баланс;
- автоматичен или вграден компонент на фискалния стабилизатор;
- компонент, отразяващ дискреционните реакции на фискалната политика към бизнеса цикъла; и
- компонент, отразяващ всички други преходни шокове към фискалната позиция.
Фокусът следва да е поставен върху връзката между цикличните компоненти на общите приходи и разходи и баланса на бюджета. Дезагрегираният анализ на фискалната политика чрез структурен VAR-модел, който смесва дългосрочни и краткосрочни ограничения, позволява да се разгледат каналите за пренос на фискалната политика и да се получи моделен показател за структурно равновесие. Освен засиления фокус върху структурния баланс на бюджета, има още един и по-сложен показател с важни последици за оценката на фискалните резултати, а именно дългосрочната устойчивост.
Критичен поглед върху надеждността на основните фискални статистики се налага при наличие на епизоди на мащабна ревизия на държавния дефицит. Причините за подобни ревизии насочват вниманието върху потенциала за опортюнистично счетоводство, или т.нар. „фискална хитрост“. Постоянната и подробна кръстосана проверка на наличните данни, използвайки по-комплексни показатели от обикновените сравнения на дефицита и промените в дълга – трябва да намали възможностите за ползване на съществуващите свободни интерпретации при отчитане на бюджетните позиции. Настоящата ситуация при измерване на фискалната позиция в България изисква както подобрения в наличната диагностика, така и особена бдителност.
