Инструментите на стабилизационната политика могат да бъдат парични и фискални. Основните инструменти на фискалната политика, предмет на тази книга, са измененията в равнището и структурата на данъчното облагане и на конкретни параметри на държавните покупки и инвестиции. Това са двата основни канала, чрез които публичните финанси засягат растежа и неговите основни определящи фактори (институционална рамка, заетост, спестявания и инвестиции, иновации). Измененията се отразяват върху следните показатели в икономиката:
- съвкупното търсене и равнището на икономическата активност;
- преразпределението на дохода;
- модела на разпределение на ресурсите в публичния сектор и между публичния и частния сектор.
Фискалният инструментариум оказва директно влияние върху нивото на търсенето. Нарастващите държавни разходи имат експанзивен характер – първо, увеличават търсенето в държавния сектор, а по-късно и в частния сектор. Намаляването на данъците също може да увеличи нивото на икономическа активност, повишавайки разполагаемия доход.
Фискалната политика може да бъде използвана за управление на смущенията (шоковете) в икономическото развитие, предизвикани от колебанията в съвкупното търсене. Намаляването на данъците може да бъде използвано, за да се тласне икономиката към ниво на производство при пълна заетост на работната сила. Рестриктивната фискална политика (повишаването на данъците или намаляването на бюджетните разходи) може да се използва в борбата срещу инфлационния натиск.
Разликата между общото ниво на приходите и разходите и по-специално салдото се използва, за да се опише ефектът върху икономиката.