От автора

Вярвам в това, че информацията трябва да се движи. Събирах наученото като рецепти. Подреждах  ги грижливо като в личен готварски тефтер. Но този подход на временна локалност на информацията в кеш-паметта ми си има ограничения.  Записани в оперативната памет на тази книга, знанието може да продължи пътуването си. В противен случай, ще избледнее и изчезне. Ще потъне без следа в дълбоките и плътни води на публичните финанси. Вярвам в това, че знанието се създава, за да бъде предадено, прието и обработено от възможно най-много хора, които да внасят корективи. Този алгоритъм дава възможност то да бъде обективно възприето и разбрано. Наличието на достатъчно информация за разбиране на структурата, връзките, процесите и ресурсите, влияе много силно върху възприята ни за качество на публичните финанси. По принцип колкото по-ограничена е публичната информация, толкова повече се засилва усещането за нещо тайно и нередно. Наличието на чисто бели петна и липса на детайлност или препълнени черни полета с излишна информация максимизира ефекта. Вярвам, че единственият начин, да се определи коя политика е най-подходяща, е да може да бъде оценена по обективни критерии. Обективната оценка означава, че повече хора ще имат алгоритъм и общи критерий и показатели, по които да извършват анализ на фискалната политика в страната. Включените в книгата теоретични постановки донякъде са обективен измерител на качеството на дадено дискреционно решение, тъй като лесно можем да кажем дали ефектите имат желания фокус или необходимата сила и острота. Разбира се все пак има елементи, които ни карат субективно да възприемаме информацията като вярна или невярна. Субективното възприятие на информацията зависи от потребителя й, който без да се основава на конкретни данни или критерии, определя едно твърдение като по-вярно спрямо друго. Това означава, че различните хора могат да дадат и различна оценка на една и съща политика, дори един икономист може да изкаже мнение в зависимост от моментното си психическо и емоционално настроение. През 2012 г. поех ръководството на екип от хора, все със същото име – „Микроикономически анализи“, със задачата да идентифицирам някои проблеми, свързани с ежегодните фискални доклади пред Европейската комисия. По това време все още работехме в областта на микроикономическите анализи и не бях подготвена за тежките сблъсъци с непозната макро-материя. Може би не съм имала ясна представа, в сравнение с други, но още с първия досег с концепциите на фискалната рамка в австрийския Joint Vienna Institute, осъзнах, че трябва да преориентирам екипа към приложното поле на макроикономиката. Това бе осъзнаване, което се засилваше и налагаше постепенно, поради изпълнените понякога със сериозни проблеми и тежки кризи моменти, в иначе рутинното по своята същност ежедневие на служител в публичния сектор. Допускам, че съдържанието на тази книга също може да бъде сведено, от някои, до категорията на подвеждаща житейска опитност, теории, алгоритми, факти, интуиция и предчувствия, които имат претенции за някакво придобито знание. До някъде „сюжетът“ на книгата не позволява наличието на такава динамика. Подобно на матрица с изкуствено създадена реалност,всеки е свободен да възприема реалността според представите си. Вярвам в това, че други читатели с нея ще развият способността да използват знанието за специфични цели, ако е подходящо. Обективното възприемане на информацията може да послужи за опора на обосновани решения. Съвети за из път:
  • Развивай собствените си съществуващи знания и парадигми – ученето е един безкраен процес.
  • Колкото повече научаваш, толкова повече ти предстои да научиш.
  • Съмнявай се в личните си познания и уважавай чуждата компетентност.
  • Всички страдаме повече или по-малко от когнитивни изкривявания.
  • Скептицизмът позволява да разпознаем отклоненията, критичното мислене да формулираме идеи.