Традиционните мерки за фискална стабилност са текущият дефицит и непогасеният дълг. Дефицитът е равен на текущите разходи, включително лихвените плащания по дълга, минус текущите приходи. Дългът е равен на сумата от всички минали дефицити и излишъци. По-големият дефицит и по-големият дълг означават по-неустойчива фискална позиция, при равни други условия; но редица икономически изследвания са установили, че тези концепции са непълни мерки за оценка на фискалната стабилност на правителството.
Дефицитът има две ограничения като мярка за финансовото състояние на правителството:
- Дефицитът може да възникне от безкрайни комбинации от разходи и приходи, стига разходите и приходите да се различават с една и съща сума.
- Той не отчита бъдещите разходи и приходи, породени от настоящата политика.
Тъй като нито дългът, нито дефицитът предоставят достатъчно информация за това дали правителствените планове за разходи и приходи са устойчиви, необходим е различен подход.
За да се направи оценка на дефицита, необходимо е да се разграничи приносът, който има за неговото натрупване текущата икономическа динамика и непредвидените фактори в развитието от този на дискреционната фискална политика. Затова се дефинират агрегатите структурен дефицит и цикличен дефицит. Бюджетният баланс е сбор от три компонента – структурен, цикличен и т.нар. еднократни мерки/ефекти (Temporary and one-off measures/effects).
Третият компонент се отнася до непредвидими събития, които не зависят от икономическия цикъл или от правителствената политика, например непредвидени приходи/разходи или други икономически потоци. Другите икономически потоци не са транзакции, но влияят върху нетната стойност на „Държавното управление“ или единиците от публичния сектор, през отчетния период. Примери за други икономически потоци са: Промени в обменния курс за деноминирани в чуждестранна валута финансови активи или пасиви или откриването (например на ново находище на газ)/унищожаване (например разрушаване на сграда по време на земетресение) на нефинансови активи.
Цикличният компонент е резултат от това в коя фаза на икономическия цикъл – подем или спад, се намира икономиката. Например, ако икономиката расте с висок темп, това се отразява положително на приходите по линия на по-висока заетост, по-високи заплати, растящи цени, повече печалби на фирмите, по-високо вътрешно търсене. Когато икономиката расте по-бавно или е в рецесия, това се отразява негативно върху приходите по същите канали.
Ако от общия баланс се извади цикличния компонент и еднократните ефекти, остава структурният баланс. Структурният дефицит се формира при пълна заетост и дадена фискална политика, а цикличният отразява влиянието на текущото състояние на икономиката върху дефицита при неутрална фискална политика.
С обособяването на текущите елементи на бюджета (трансферните плащания, правителствените покупки и данъците) от унаследените (плащания по държавния дълг) се улеснява управлението на дълга. С отделянето на първичния дефицит (не включва плащания по дълга) от общия дефицит се подчертава значението на дълга. Дълг може да се формира и при положително първоначално салдо. Но ако вече е формирана задлъжнялост, то финансирането на дефицита увеличава дълга, а с това нарастват и разходите по обслужването му, последвано увеличаване на общия дефицит.
