Много е важно да се прави разлика, когато се говори за покупка на стоки и услуги от правителството и трансферни плащания (възмездни и безвъзмездни операции). Всяка транзакция е или размяна, или трансфер. Покупките на ресурси са труд, капитал, земя, предприемачество. В замяна фирмите или правителството заплащат на домакинствата заплати, лихви, ренти, наеми, дивиденти и печалби. Важно е да се отбележи, че в икономиката това, което е разход за едни е доход за други. Потоците на ресурсите и крайните стоки и услуги изразяват реалната икономика. Тяхното движение се опосредства от срещуположното движение на пари, което формира т.нар. парична икономика.
Рамката на ЕСС‘2010 (ESA‘2010),[1] е специализирана макроикономическа статистическа рамка, предназначена за генериране на фискална статистика, която дава възможност на политиците и анализаторите да оценяват и прогнозират развитието на фискалните операции и финансовото състояние на правителството. Тези статистически данни позволяват да се оцени фискалната устойчивост и ликвидността на държавните финанси. Тази аналитична рамка може да се приложи за анализ на конкретно ниво на управление, транзакции между нивата на управление и цялостния публичен сектор.
От гледна точка на измерване на дефицита и дълга на сектор „Държавно управление“ системата от сметки се фокусира върху следните въпроси:
- Класификация на единиците. Дали институционалната единицата е включена в държавния сектор или не. Държавният дефицит и дълг се влияят предимно от единици, класифицирани към държавния сектор. Това се определя, като се вземе предвид дали дадена единица се контролира от държавата и дали тя е непазарна или пазарна (финансира се главно от собствените си продажби). Частно контролираните институционални единици на пазара не са включени в държавния сектор.
- Времево отчитане на транзакцията. ЕСС‘2010 отчита транзакциите на принципа на начисляване, т.е. когато се извършва икономическата дейност, а не когато се плащат паричните средства. Такива разлики могат да бъдат големи и следователно значителни за размера на държавния дефицит/излишък.
Естество на транзакцията. ЕСС‘2010 разграничава: 1) нефинансови транзакции като потребление, заплати и възнаграждения, субсидии или безвъзмездни средства за покриване на загуби, които пряко засягат държавния дефицит; 2) финансови транзакции като придобиване на финансови активи или погасяване на дългове, които не влияят на нетната стойност на сектора.
Схема I‑6. Кръговрат на потоците в икономиката
Източник: Адаптирана схема от материали по финансово програмиране и политики на JVI, МВФ
В системата на държавната финансова статистика (Government Finance Statistics Manual 2014) [1] понятието приходи се определя като сума на всички операции, записани в положителните ресурси на основната рамка и субсидиите за получаване в текущите сметки, както и капиталовите трансфери за получаване, записани в капиталовата сметка. Разходите са сумата на всички операции, записани в положителното използване и в дължимите субсидии в текущите сметки, както и капиталовите разходи – бруто капиталообразуване плюс дължими капиталови трансфери – записани в капиталовата сметка. Тези измервания на приходите и разходите са специфични за представянето им в аналитичната рамка на ДФС (GFS), като основните счетоводни операции, имащи отношение към макроикономическата политика са тези, описани в Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз.
При представянето на приходите и разходите по ЕСС‘2010 се използват същите категории основни операции като при ДФС, но главно въз основа на действителните парични потоци, за да се получат общите приходи и общите разходи на държавното управление. Вземат се предвид само определен набор от условни потоци: условни осигурителни вноски и капиталови трансфери в натура (дълговите операции).
Средствата, с които се покриват разходите, се събират чрез данъци. Стандартните източници на данъчни приходи са: ДДС и акцизи Taxes on production and imports (D.2); лични подоходни и корпоративни данъци Current taxes on income and wealth, etc. (D.5); социалноосигурителен данък Social contributions (D.61); квазиданъчни и неданъчни приходи, такси от собственост и др. Sales and other current revenue (P.11/D.4). Разбира се, приходите, могат да бъдат набавени и по друг начин – финансиране чрез заеми. Ако правителството прибягва до заеми, разходите водят до нарастване на лихвения процент, което оскъпява финансовия капитал, формиран от заемни фондове по пазарен път. Трябва да се има предвид, че възниква и още един източник на фискални постъпления, който е следствие на инфлацията. Инфлационният данък (т.нар. фискален дивидент) носи приходи в бюджета без промяна в данъчните закони или в равнището на данъчната събираемост. В този аспект паралелно се намалява реалната стойност на натрупания дълг и реалния размер на планирания годишен дефицит.
Данъците, необходими за финансиране на трансферните плащания, намаляват личните спестявания, а с това – и фондовете за инвестиции. Ако трансферните плащания са в обратна зависимост с равнището на дохода, те пораждат негативни стимули за получателите им да заработват данъчно облагаем доход.
Когато правителството купува и употребява ресурси, то прави разходи. С текущите разходи се финансират публичните услуги, които се консумират ежегодно. Капиталовите разходи се изразходват за дълготрайни активи и обичайно се финансират еднократно за дадена година или по-дълъг период от време.
Единиците от сектор „Държавно управление“ извършват три типа крайни разходи:
- Действителни или начислени разходи за безвъзмездно предоставяне на колективни услуги, които се налагат поради невъзможност на пазара да предоставя тези услуги. Затова държавата ги организира и финансира от общите данъци или от друг приход.
- Разходи за безвъзмездно или на икономически незначителни цени предоставяне на стоки и услуги за отделните домакинства. Тези разходи съзнателно се поемат и се финансират от данъци или други приходи на правителството дори ако индивидите бъдат принудени да платят за тяхното използване; разходи за изпълнение на социални и политически цели.
- Трансфери, които се изплащат на други институционални единици, предимно домакинства, с цел преразпределяне на доход и богатство.
Правителствените покупки могат да включват: автомобили, офис оборудване, електричество, военно оборудване и други инвестиционни стоки. (междинно потребление (P.2), увеличаване на капиталовите активи (P.51), други капиталови трансфери (D.9) [2]. Ресурсите, които купува държавата, за да произвежда стоки и услуги, намаляват производствените възможности на частния сектор. Освен това, чрез данъчното облагане се изземва част от дохода на един производител, за да се прибави допълнителен дял към дохода на друг (например капиталов трансфер към предприятие извън сектор „Държавно управление“). По този начин не се произвежда продукт.
Текущите трансферни плащания, обичайно под формата на социални трансфери, се съпътстват с преразпределение на дохода между индивидите и различни социални групи. Трансферните плащания играят ролята на автоматични стабилизатори (D.632, D.62). Те реагират автоматично при промяна в икономическата активност – нарастват, когато икономиката е в рецесия, и намаляват, когато икономиката „прегрява”. За разлика от правителствените покупки те не намаляват директно разполагаемите ресурси в частния сектор, но променят структурата на стимулите в икономиката и косвено влияят върху финансовото му участие.
[1] Държавната финансова статистика по-специално се фокусира върху отчетността на дефицита и дълга.
[2] За повече информация вж. кодовете на ЕСС‘2010 в обобщената рамка за представяне на държавна финансова статистика в речника към книгата.
в обобщената рамка за представяне на държавна финансова статистика в речника към книгата.
