Съществуват различни теории, които обясняват как функционира икономиката. Всяка икономическа теория прави собствен набор от допускания, които изясняват по какъв начин да се максимизират растежът, богатството и заетостта.
Тези, които предпочитат класическата икономика, смятат, че процесите в нея се саморегулират и всички нужди се удовлетворяват от икономическите агенти. С други думи, няма нужда от силна намеса на държавата в икономиката. Хората разпределят ресурсите правилно и ефективно според потребностите си. Ако има потребност, фирмите започват да задоволяват тази нужда, създавайки равновесие на пазара (търсене = предлагане). Класическите икономисти предполагат, че домакинствата и предприятията съвместно стимулират икономиката, като създават растеж чрез разходи и инвестиции.
Неокласическите икономисти приемат, че индивидите вземат рационални решения, когато купуват и/или инвестират в икономиката. Цените се определят от търсенето и предлагането , ако няма външни сили, влияещи върху цените. Потребителите се стремят да максимизират ползата, когато задоволяват своите нужди и желания. Максимизирането на полезността е ключов принцип в теорията за рационалния избор. Имайки предвид информацията, която икономическите агенти притежават, за да постигат целите си те правят избор, който осигурява най-голяма полза и минимизира всякакви загуби.
Неокласическите икономисти смятат, че склонността към задоволяване на нуждите на потребителите движи икономиката и производството. Счита се, че всички дисбаланси в една икономика се коригират чрез конкуренция, а тя възстановява равновесието на пазарите, които разпределят правилно ресурсите.
Съществуват много критики срещу допусканията на макроикономическите модели. Повечето от тях твърдят, че предположенията във всеки икономически модел са нереалистични и не издържат на проверка в реалния свят. Те смятат, че има безброй фактори, които оказват влияние върху потребителите и бизнеса, които могат да направят избора или решенията им ирационални. Пазарните провали и балони, както и неравенството в доходите, са резултат от изборите, направени от участниците, за които някои икономисти твърдят, че са ирационални.
Съвременната фискална политика се базира на теориите на британския икономист Джон Мейнард Кейнс, известни още като кейнсиански икономикс. Според тази теория правителствата могат да оказват въздействие върху равнищата на макроикономическа производителност чрез увеличаване или намаляване на държавните разходи или на данъчните равнища. Това въздействие овладява инфлацията (счита се, че тя е полезна на равнища около 2–3 %), увеличава заетостта и поддържа здравословна стойността на парите. В основата на разсъжденията стои разходното уравнение.
Кривата на съвкупното търсене описва индивидуалните криви на търсене в различните сектори на икономиката. Съвкупното търсене по правило се описва като сума от четири отделни източника на търсенето:
където:
AD – общото ниво на планираните разходи в една икономика;
C – потребителски разходи, които са функция от разполагаемия доход;
Y-T – разполагаем доход (доход на потребителите – платените данъци);
I – инвестиции;
G – правителствени разходи;
NX = Х-M – нетен износ;
X – износ;
M – внос.
Теоретичната рамка на фискалната политика търпи редица трансформации до достигане на съвременните концептуалните подходи. Макроикономическа рамка вече използва все по-стабилни микроикономически основи (виж I-2. Фискални функции).
Източник: Адаптирана схема по материали от (Landmann, 2014)