Фискалната рамка или фискалното управление обхваща набор от споразумения, процедури и институции, които очертават провеждането на бюджетните политики в сектор „Държавно управление“ при всички фази. Фискалните рамки допринасят за постигането на стабилна бюджетна позиция чрез въвеждане на ограничения, които да препятстват непрозрачното управление на публичните финанси.
Фискалната дисциплина се гарантира със създаване на дългосрочна насоченост на фискалната политика и по-добра координация между секторите на държавното управление. Честите промени в паричните и фискалните инструменти пораждат инфлационни очаквания. По тази причина е необходимо да се поставят средносрочни ориентири във воденето на стабилизационната политика. В съвременните условия фискалното поведение на държавата се „дисциплинира“ чрез създаването на законодателни фискални правила.
Националните фискални рамки (Public finances in EMU, Part II Evolving budgetary surveillance, National fiscal frameworks, 2010) са набор от елементи на институционалната политика, които определят общата европейска фискална политика на равнище държава. Те се състоят от правила, процедури и институции, регламентиращи планирането и изпълнението на бюджетните политики. Основните компоненти на националните фискални рамки са [1]:
- числови фискални правила;
- независими фискални институции (т.е. специфични публични органи, действащи в областта на бюджетната политика);
- бюджетни процедури, регулиращи подготовката, одобрението и изпълнението на бюджетните планове;
- средносрочна бюджетна рамка (MTBF).
Адекватно разработените фискални рамки обикновено са свързвани с по-добри бюджетни резултати от гледна точка на развитието на дефицита и дълга.
Схема I‑12. Национална фискална рамка, базирана на разходите
Източник: База данни на ЕК с фискалните правила по държави към 2012 г.
През последните няколко години на наднационално ниво се предприеха законово обвързващи мерки, с които се цели укрепването на фискалните рамки и по-специално разширени пакети от реформи познати като Six pack (вкл. Директива 2011/85/ЕС), Two pack и междуправителствения Договор за стабилност, координация и управление, подписан 2012 г. (TSCG).
Конвергентната програма на България описва основните цели на фискалната политика, без да има за цел самостоятелно да ги дефинира [2].
Националната програма за реформи дефинира структурните реформи, които са необходими за изпълнение на специфичните за страната препоръки на Съвета на Европейския съюз, както и напредъка по отношение на националните цели по новата европейска програмата до 2030 г.
Въпросите, които следва да се разглеждат при управлението са: как да се постигне стабилна бюджетна позиция; как да се осъществи намаляване цикличността на провежданата фискална политика; как да се подобри ефективността на публичните разходи; по какъв начин да се извършат фискални корекции в приходите, в текущите и в капиталовите разходи. Следва да се залага на принципа на автоматизъм при коригирането на разходите.
[1] ЕКФИН поддържа база данни за фискалното управление, за повече информация вж. (Economic databases).
[2] Следва да се има предвид, че в нея целите са доста по-ясно представени в сравнение с други бюджетни документи. Същото се отнася и по отношение на спазването на фискалните правила, структурния дефицит и други фискални показатели. Това вероятно се дължи на изискванията на ЕК при разработване на конвергентните програми и значението, което се отдава на фискалните въпроси.
