Просветленията, постигнати благодарение на стандартния ход на икономическите събития, остана в миналото. Присъщо само на много добрите прогнози е, че те се променят заедно с изменящите се условия. Есента посрещна анализаторите и експертите с неудобна гледна точка. С промяната на политическите пристрастия се откриха нови пластове, нови измерения.
Не е изненада, че фискалната прогноза „се лута пипнешком и сама не знае накъде е тръгнала“. При обособеността на всеки отделен елемент в прогнозата смисълът може да бъде определен, но в общата фискална конфигурация (нишката) се изплъзва на бюджетните експерти. Да придадеш универсално измерение на бюджетната прогноза, като прехвърляш тежките решения за реформи на следващото правителство, но същевременно разширяваш фискалното пространство до 6,8% от БВП през 2023 г. говори за концептуално бедно познание по макроикономикс. И не търсете вината единствено и само в предишното правителство. Проблемите са вкоренени в остарелите подходи и изостанали техники на бюджетиране и прогнозиране. Закостенялата и тромава административна машина се самоподдържа, като отхвърля всеки опит за намеса на нещо ново и прогресивно във фискална област.
Равносметката е хладно обективна и аналитична:
- Следващото правителство трябва да преструктурира разходи или да вдига данъци.
- Ръст на БВП от 2.9% за 2022 г. и 2.2% за догодина се залага в ревизираната бюджетна прогноза.
- Всяка от следващите три години минусът в бюджета може да надхвърля 10 млрд. лв.
Следващото правителство ще ни управлява в условията на висока инфлация, нараснала цена на капитала, която твърде вероятно ще бъде придружена с увеличаване на безработицата, очаквания за рецесия и тежко задлъжнели нереформирани бюджетни сектори. Очаквайте скоро отново да се изправим пред въпроса „фантастични животни и къде да ги намерим“?
Да придадеш конкретно измерение на собствените си желания през бюджетната рамка, без да разчиташ на ясна прогноза, е опасна игра, на която всички търпим последиците.
