Правителствените приходни и разходни политики обикновено отразяват комбинация от цели в областта на съвкупното търсене, дълга, ефективността. Всяка от тези цели се влияе различно от фискалната политика. Затова фокусът се поставя върху съизмеримото съчетаване на:
- Контролиране на съвкупното търсене. В краткосрочен план, промените във фискалните параметри водят до стимулиране или ограничаване на темповете на нарастване в икономиката. В средносрочен план обаче, акцентът се пренасочва към въздействието на фискалните изменения върху нивото на националните спестявания в икономиката. Повечето усилия на фискалната политика са насочени към управление на съвкупното търсене.[1]
- Консолидация на публичния дълг и дефицита (стабилизиране). В случай че фискалната политика засяга основно нивото на националните спестявания, размерът на националния публичен дълг също става ключова променлива. Нивото на дълга нараства устойчиво в съответствие с брутния продукт, когато лихвените нива са по-ниски от ръста на БВП или когато нелихвеният дял на дълга нараства пропорционално с БВП. По тази причина другата цел на фискалната политика е да контролира нивата на публичния дълг и тежестта на лихвите в дългосрочен план.
- Микроикономическа ефективност. Тази цел е свързана с въздействието на фискалната политика върху съвкупното предлагане (което трябва да бъде разглеждано независимо от нейното въздействие върху съвкупното търсене). По-високите или по-ниски нива на данъчно облагане, изкривяват моделите на икономическа активност (труд и заплати) и засягат общия размер на продукта. От страна на разходите, ефектите са повлияни от това дали избраните програми генерират директна неефективност или структурата на трансферните плащания води до прекомерна тежест.
В практиката държавите формулират своите фискални цели и приоритети в следните направления:
- Стимулиране на икономическия растеж в периоди на рецесия.
- Поддържане на ниска инфлация (целите обикновено са за около 2%).
- Стабилизиране на икономическия растеж, избягване на цикличен свръх-растеж.
- Достигане и поддържане на пълна заетост.
- Поддържане на равновесно ниво на платежния баланс.
Много често фискалните цели се дефинират около установени числови фискални параметри, които поставят ограничения. Например за размер на касовия бюджетен дефицит като дял от БВП; намаляване на структурния дефицит на начислена основа; ограничаване на размера на държавния сектор до 40% от БВП.
При дефинирането на целите на фискалната политика за определен период трябва да се изхожда от целите за развитие, които се преследват спрямо икономическите условия, фазата на икономическия цикъл, политическите приоритети на управляващите и обществения интерес.
[1] Поддръжниците на кейнсианската теория считат, че колебанията (неравновесията) се причиняват изцяло от съвкупното търсене, а не от шоковете в предлагането. Но през 1974 г. игнорирането на значението на шоковете в предлагането драматичното се опровергава от безпрецедентно увеличение на цените на петрола.
