В икономиката и политическите науки фискалната политика се определя като съвкупност от решения и действия на правителството, свързани със събирането на приходи и извършването на публични разходи с цел въздействие върху икономиката.
Фискалната политика е основен инструмент на публичните финанси. Чрез данъчното облагане правителството осигурява приходи за финансиране на публични услуги и дейности, докато обществените разходи се използват за постигане на икономически и социални цели.
Обществените разходи са необходими за:
- подобряване на разпределението на доходите;
- поддържане на висока заетост;
- предоставяне на стоки и услуги, които пазарът не може да осигури или не може да осигури при приемливи условия.
Какво представлява фискалната политика?
Фискалната политика представлява набор от решения и действия, чрез които правителството променя равнището на публичните разходи и данъчното облагане, за да въздейства върху ключови показатели и процеси в националната икономика.
Тя е част от икономическата политика на държавата и се прилага съвместно с монетарната политика. Докато фискалната политика използва основно данъците, публичните разходи и бюджетните решения, монетарната политика се провежда от централната банка чрез инструменти, свързани с парите, лихвените проценти и паричното предлагане.
Двата вида политика могат да се използват в различни комбинации в зависимост от икономическите условия и поставените национални цели.
Фискална политика на макроикономическо равнище
На макроикономическо равнище фискалната политика е насочена към влиянието върху общата икономическа активност и постигането на основни макроикономически цели.
Правителствените решения относно данъчните приходи и публичните разходи могат да бъдат насочени към постигането на желани равнища на:
- заетост;
- инфлация;
- икономически растеж;
- външноикономическо равновесие и устойчив платежен баланс.
В зависимост от състоянието на икономиката фискалната политика може да бъде използвана за стимулиране на икономическата активност или за ограничаване на прекомерното търсене и инфлационния натиск.
Фискална политика на микроикономическо равнище
На микроикономическо равнище фискалната политика се съсредоточава върху ефектите от публичните разходи и данъчното облагане върху поведението на отделните икономически субекти и върху разпределението на доходите и ресурсите.
Основните въпроси включват оценка на въздействието на:
- обществените разходи и данъчното облагане върху разпределението на доходите и ресурсите;
- данъчното облагане и публичните разходи върху икономическото поведение;
- фискалните мерки върху предлагането на труд и спестяванията.
По този начин фискалната политика влияе не само върху общите икономически показатели, но и върху решенията на домакинствата и предприятията.
Фискална политика и публични финанси
Фискалната политика е тясно свързана с управлението на публичните финанси. Решенията за размера на данъчните приходи и публичните разходи оказват пряко влияние върху бюджетното салдо, държавния дълг и устойчивостта на публичните финанси.
Поради това оценката на фискалната политика включва не само нейните краткосрочни икономически ефекти, но и въздействието ѝ върху фискалната стабилност и дългосрочната фискална устойчивост.
Фискалната политика следва да бъде разглеждана като част от цялостната икономическа политика на държавата, в която взаимодействат бюджетните решения, данъчната политика и монетарната политика.