Целите на фискалната политика произтичат от необходимостта държавата да влияе върху икономическата активност чрез данъчното облагане, публичните разходи и бюджетното салдо. В зависимост от икономическите условия фискалната политика може да бъде насочена към стимулиране на съвкупното търсене, поддържане на фискална устойчивост или подобряване на ефективността на икономиката.
Основните цели могат да бъдат обобщени в три взаимосвързани направления: управление на съвкупното търсене, стабилизиране на публичните финанси и повишаване на микроикономическата ефективност.
Основни цели на фискалната политика
В краткосрочен план промените в данъците и публичните разходи влияят върху съвкупното търсене и икономическата активност. Увеличаването на публичните разходи или намаляването на данъците може да има експанзивен ефект, докато ограничаването на разходите или повишаването на данъчното облагане може да има рестриктивен ефект.
В средносрочен и дългосрочен план значението на фискалната политика се свързва и с нейното влияние върху националните спестявания, инвестициите и потенциалния икономически растеж.
Стабилизиране на публичния дълг и бюджетния дефицит
Фискалната политика трябва да осигурява устойчиво управление на бюджетния дефицит и публичния дълг. Продължителното натрупване на дефицити може да увеличи дълговото бреме и разходите за лихви и да ограничи възможностите за провеждане на фискална политика в бъдеще.
Затова важна цел е поддържането на публичните финанси в състояние, при което динамиката на дълга остава съвместима с икономическия растеж, бюджетните възможности и обслужването на задълженията.
Микроикономическа ефективност
Фискалната политика влияе не само върху съвкупното търсене, но и върху съвкупното предлагане и поведението на домакинствата и предприятията.
Промените в данъчното облагане могат да повлияят върху стимулите за труд, спестяване, инвестиции и предприемачество. От страна на публичните разходи значението има както техният размер, така и тяхната структура и ефективност. Неефективно разпределените разходи или неправилно проектираните трансферни програми могат да създадат допълнителни икономически разходи.
Фискални цели в зависимост от икономическия цикъл
На практика конкретните цели на фискалната политика зависят от състоянието на икономиката и фазата на икономическия цикъл. Сред основните направления са:
- Стимулиране на икономическия растеж при рецесия или слаба икономическа активност.
- Поддържане на ценова стабилност и ограничаване на прекомерния инфлационен натиск.
- Стабилизиране на икономическия цикъл и ограничаване на прекомерните колебания в икономическата активност.
- Поддържане на висока заетост и ограничаване на безработицата.
- Поддържане на устойчиви външни позиции, включително чрез съобразяване на фискалната политика с равновесието по текущата сметка и платежния баланс.
Тези цели могат да бъдат взаимно допълващи се, но в определени ситуации между тях възникват и компромиси. Например стимулирането на търсенето чрез по-високи публични разходи може да подпомогне растежа и заетостта, но при вече висока инфлация да засили ценовия натиск.
Фискални цели и числови ограничения
Фискалните цели често се конкретизират чрез числови показатели и фискални правила, които ограничават определени параметри на публичните финанси.
Такива ограничения могат да се отнасят до:
- бюджетния дефицит като дял от БВП;
- структурното бюджетно салдо;
- равнището или динамиката на публичния дълг;
- размера на публичните разходи;
- размера на публичния сектор спрямо икономиката.
Числовите цели създават рамка за провеждане на фискалната политика и улесняват оценката дали бюджетната политика се движи в съответствие с предварително определени критерии за устойчивост.
Важно е обаче да се прави разлика между номинални и структурни фискални показатели. Номиналният бюджетен дефицит се влияе от фазата на икономическия цикъл, докато структурното салдо се използва за оценка на фискалната позиция, след като се отстрани влиянието на цикличните фактори.
Как се определят целите на фискалната политика?
Определянето на фискалните цели за даден период трябва да отчита съвкупността от икономически и институционални условия. Сред тях са:
- текущото състояние на икономиката;
- фазата на икономическия цикъл;
- инфлацията и състоянието на пазара на труда;
- равнището и динамиката на публичния дълг;
- възможностите на бюджета;
- дългосрочните цели за икономическо развитие;
- политическите приоритети;
- общественият интерес.
Следователно няма една универсална комбинация от фискални цели, която да е подходяща за всички периоди. Ефективната фискална политика трябва да съчетава краткосрочната макроикономическа стабилизация с дългосрочната фискална устойчивост и икономическата ефективност.
Основни цели на фискалната политика – обобщение
| Цел | Основен фокус | Основни инструменти |
|---|---|---|
| Управление на съвкупното търсене | Икономическа активност и цикъл | Данъци и публични разходи |
| Фискална устойчивост | Дефицит, дълг и лихвени разходи | Бюджетно салдо, разходни и приходни ограничения |
| Микроикономическа ефективност | Труд, инвестиции, спестявания и разпределение на ресурсите | Данъчна система, трансфери и структура на разходите |
| Заетост | Ограничаване на безработицата | Публични разходи, данъци и трансфери |
| Ценова стабилност | Ограничаване на инфлационния натиск | Фискална позиция и бюджетно салдо |
Целите на фискалната политика определят какво се стреми да постигне държавата, докато инструментите на фискалната политика определят с какви средства го постига. Именно тази връзка между цели, инструменти и резултати е в основата на оценката на фискалната политика.