Фискалната стабилност е свързана със способността на държавата да поддържа устойчиви публични финанси, да изпълнява финансовите си задължения и да провежда предвидима фискална политика както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.
За да се оцени състоянието на публичните финанси, се използват различни индикатори за измерване на фискалната стабилност. Те дават информация за размера на държавния дълг, бюджетния дефицит и излишък, приходите и разходите на публичния сектор, влиянието на икономическия цикъл и дългосрочната устойчивост на фискалната политика.
Оценката на фискалната позиция обикновено обхваща три основни направления:
- дългосрочна фискална устойчивост;
- основна бюджетна позиция;
- дискреционна фискална политика.
Именно тези направления създават основата за анализ на състоянието на публичните финанси и за оценка на възможните рискове пред фискалната политика.
Как се измерва фискалната стабилност?
Измерването на фискалната стабилност изисква използването на комплекс от показатели, а не разчитането само на един индикатор. Размерът на държавния дълг или бюджетния дефицит например може да даде важна информация, но сам по себе си не е достатъчен, за да определи цялостното състояние на публичните финанси.
При оценката трябва да се вземат предвид както текущите фискални резултати, така и очакваното развитие на приходите, разходите, икономическия растеж и дълга.
Индикаторите за основната бюджетна позиция и дискреционната фискална политика са важна основа за изготвянето и оценката на фискалната политика. Те подпомагат координацията и надзора върху бюджетната политика на равнище Европейски съюз.
Качеството на използваните диагностични инструменти е от съществено значение за навременността и целесъобразността на политическите препоръки и решения.
Основни показатели за фискална стабилност
Наборът от фискални показатели трябва да предоставя достатъчно информация за текущото състояние на публичните финанси и за бъдещите фискални перспективи при запазване на действащите политики.
Сред основните показатели за измерване на фискалната стабилност са:
- държавен дълг към БВП;
- данъчни приходи към БВП;
- публични разходи към БВП;
- бюджетно салдо;
- структурен бюджетен баланс;
- цикличен бюджетен баланс;
- оперативен баланс;
- нетни нефинансирани социални задължения;
- монетарни и макроикономически показатели;
- показатели за дългосрочна фискална устойчивост.
Всеки от тези показатели предоставя различна информация. Затова за надеждна оценка на фискалната позиция е необходимо те да бъдат разглеждани едновременно и в контекста на икономическата среда.
Държавен дълг към БВП
Съотношението държавен дълг към БВП е един от най-използваните показатели за оценка на публичните финанси. То показва размера на държавния дълг спрямо икономическия обем на страната.
Проследяването на този показател във времето позволява да се оцени дали държавният дълг се увеличава с темп, който може да създаде рискове за фискалната устойчивост.
Самата стойност на съотношението обаче не трябва да се разглежда изолирано. Значение имат също икономическият растеж, лихвените проценти, структурата и матуритетът на дълга, бюджетното салдо и бъдещите финансови ангажименти на държавата.
Данъчни приходи към БВП
Съотношението данъчни приходи към БВП показва размера на данъчните приходи спрямо икономиката на страната.
Този показател може да бъде използван за оценка на приходната страна на бюджета и за проследяване на промените в данъчната политика. При анализа трябва да се отчита и влиянието на икономическия цикъл върху данъчните приходи.
Публични разходи към БВП
Показателят публични разходи към БВП измерва размера на държавните разходи спрямо икономическата активност.
Той позволява да се проследи развитието на публичния сектор и промените в ролята на държавата в икономиката. Особено важно е да се анализира не само общият размер на разходите, но и тяхната структура, устойчивост и ефект върху икономическия растеж.
Бюджетно салдо и бюджетен дефицит
Бюджетното салдо представлява разликата между бюджетните приходи и разходи. Когато разходите надвишават приходите, се формира бюджетен дефицит, а когато приходите са по-високи от разходите, е налице бюджетен излишък.
Бюджетният дефицит е важен показател за текущата фискална позиция, но неговата промяна не трябва да се разглежда самостоятелно. Необходимо е да се установи каква част от промяната се дължи на икономическия цикъл и каква – на решенията на правителството.
Структурен и цикличен бюджетен баланс
За по-задълбочена оценка на фискалната политика се използва разделяне на бюджетния баланс на различни компоненти.
Това е необходимо, тъй като икономическият цикъл оказва пряко влияние върху публичните приходи и разходи. В период на икономически растеж данъчните приходи обикновено се увеличават, докато при икономическо забавяне приходите могат да намалеят, а определени публични разходи да нараснат.
Проследяването на поведението на фискалната политика във времето може да се извърши чрез разграничаване на:
- основен бюджетен баланс;
- автоматичен или вграден компонент на фискалните стабилизатори;
- компонент, отразяващ дискреционните реакции на фискалната политика спрямо икономическия цикъл;
- компонент, отразяващ други временни шокове върху фискалната позиция.
Какво представлява структурният бюджетен баланс?
Структурният бюджетен баланс се използва за оценка на бюджетната позиция, като се отстранява влиянието на икономическия цикъл и други временни фактори.
Това позволява да се направи по-точна преценка за посоката на фискалната политика. Например подобряването на бюджетното салдо по време на силен икономически растеж не означава непременно, че фискалната политика е станала по-устойчива.
Затова структурният баланс е важен инструмент за анализ на фискалната позиция и за оценка на средносрочните бюджетни цели.
Влияние на икономическия цикъл върху фискалната политика
Една от основните трудности при оценката на фискалната политика е разграничаването на временните промени от трайните промени в бюджетната позиция.
Фискалните отклонения могат да бъдат причинени от:
- промени в данъчната политика;
- промени в публичните разходи;
- отклонения в икономическия растеж;
- промени в инфлацията;
- промени на пазара на труда;
- други макроикономически шокове.
На практика фискалните отклонения често са свързани с промени в данъчната политика, които не са съпроводени от пропорционални корекции на разходите.
В резултат на това бюджетният дефицит може да нараства при влошаване на икономическите условия. Обратният риск възниква при икономически бум, когато временно по-високите приходи могат да създадат стимул за увеличаване на публичните разходи.
Затова провеждането на устойчива фискална политика изисква особено внимание към решенията, вземани в периоди на силен икономически растеж.
Значение на фискалните прогнози
Надеждната оценка на бъдещото развитие на публичните финанси зависи до голяма степен от качеството на макроикономическите и фискалните прогнози.
Обичайно се оценяват прогнозите за три основни променливи:
- ръст на БВП;
- инфлация на потребителските цени;
- бюджетно салдо на сектор „Държавно управление“.
Оценката може да включва както текущия период, така и прогнозата за следващата година. Тя следва да предхожда изготвянето и актуализирането на правителствената фискална стратегия.
Историческите данни показват, че прогнозите могат да съдържат повтарящи се грешки. Те могат да бъдат свързани с прекалено консервативна или прекалено оптимистична оценка на динамиката на икономическия цикъл, както и с грешки в техническите допускания.
Поради тази причина анализът на отклоненията между прогнозирани и реални стойности е важен инструмент за подобряване на бъдещите фискални прогнози.
Защо е важно да се анализират фискалните отклонения?
Фискалните отклонения трябва да бъдат идентифицирани и анализирани преди вземането на решения за запазване на съществуващи политики или въвеждане на нови мерки.
Правилни изводи могат да бъдат направени само когато анализът е достатъчно изчерпателен и се основава на надеждни фискални показатели.
Самото увеличение или намаление на даден показател не е достатъчно, за да се оцени изпълнението на фискалните цели. Например намаляването на бюджетния дефицит може да бъде резултат от временни икономически фактори, а не от трайно подобрение на публичните финанси.
Ето защо традиционните показатели за дълга и дефицита трябва да се комбинират с по-широк набор от индикатори.
Комплексна оценка на фискалната позиция
Съпоставянето на стойностите на дълга и дефицита може да бъде потенциално подвеждащо, ако не се отчита контекстът, в който са постигнати съответните резултати.
За по-надеждна оценка на фискалната позиция е необходимо да се анализират едновременно:
- текущото бюджетно салдо;
- структурният бюджетен баланс;
- динамиката на държавния дълг;
- икономическият растеж;
- приходите и разходите като дял от БВП;
- временните и постоянните фактори, които влияят върху бюджета;
- бъдещите финансови задължения на държавата.
Фокусът следва да бъде поставен върху връзката между цикличните компоненти на общите приходи и разходи и състоянието на бюджета.
Дезагрегираният анализ на фискалната политика чрез структурен VAR-модел, който отчита дългосрочни и краткосрочни ограничения, позволява да се изследват каналите за пренос на фискалната политика и да се получи моделна оценка на структурното равновесие.
Дългосрочна фискална устойчивост
Освен текущата бюджетна позиция е необходимо да се оцени и дългосрочната фискална устойчивост.
Този анализ разглежда способността на държавата да поддържа публичните финанси устойчиви в бъдеще при очакваното развитие на приходите, разходите, държавния дълг и икономиката.
Особено значение имат бъдещите задължения, свързани със социалните системи, демографските промени и други дългосрочни разходни ангажименти.
Поради тази причина оценката на фискалната устойчивост не трябва да се ограничава до текущия бюджетен дефицит или до размера на държавния дълг. Необходимо е да се анализира и способността на публичните финанси да поемат бъдещи икономически и демографски предизвикателства.
Надеждност на фискалната статистика
Надеждността на използваните статистически данни е от ключово значение за оценката на фискалната стабилност.
Особено внимание е необходимо при наличие на значителни ревизии на данните за държавния дефицит или дълг. Подобни ревизии могат да променят оценката за действителното състояние на публичните финанси и да затруднят сравненията във времето.
Затова е необходима постоянна и подробна проверка на наличните данни, включително чрез използването на комплексни показатели, които надхвърлят обичайното сравнение между дефицита и промените в държавния дълг.
Подобен подход може да ограничи възможностите за различни интерпретации при отчитането на бюджетните позиции и да подобри качеството на фискалния надзор.
Често задавани въпроси
Какво е фискална стабилност?
Фискалната стабилност е способността на държавата да поддържа устойчиви публични финанси и да изпълнява финансовите си задължения в краткосрочен и дългосрочен план.
Кои са основните показатели за фискална стабилност?
Сред основните показатели са държавният дълг към БВП, бюджетното салдо, данъчните приходи към БВП, публичните разходи към БВП, структурният и цикличният бюджетен баланс и показателите за дългосрочна фискална устойчивост.
Какво показва съотношението дълг към БВП?
Съотношението държавен дълг към БВП показва размера на публичния дълг спрямо икономическия обем на страната. То е един от основните показатели при оценката на устойчивостта на публичните финанси.
Каква е разликата между бюджетен дефицит и структурен дефицит?
Бюджетният дефицит показва общото превишение на публичните разходи над приходите. Структурният дефицит се стреми да изолира влиянието на икономическия цикъл и временните фактори върху бюджетната позиция.
Защо е важна дългосрочната фискална устойчивост?
Дългосрочната фискална устойчивост показва дали държавата ще може да изпълнява бъдещите си финансови ангажименти при очакваното развитие на приходите, разходите, държавния дълг и икономиката.