Инструментите на стабилизационната политика могат да бъдат разделени на парични и фискални. Фискалните инструменти са основните средства, чрез които правителството въздейства върху икономическата активност посредством публичните приходи и разходи.
Основните инструменти на фискалната политика са:
- данъчното облагане – неговото равнище и структура;
- държавните покупки и разходи;
- публичните инвестиции.
Чрез тези инструменти публичните финанси въздействат върху икономическия растеж и неговите основни фактори, сред които са институционалната рамка, заетостта, спестяванията и инвестициите и иновациите.
Основни инструменти на фискалната политика
Фискалните инструменти въздействат върху икономиката по различни канали. Промените в данъчното облагане и публичните разходи могат да се отразят върху:
- съвкупното търсене и равнището на икономическата активност;
- разпределението и преразпределението на доходите;
- разпределението на ресурсите в публичния сектор и между публичния и частния сектор;
- инвестициите и икономическия растеж;
- равнището на заетостта и ценовото равнище.
По този начин фискалният инструментариум има едновременно макроикономически и микроикономически ефекти.
Данъчно облагане
Данъчното облагане е един от основните инструменти на фискалната политика. Чрез промени в данъчните ставки, данъчната основа и структурата на данъците правителството може да влияе върху разполагаемия доход, потреблението, спестяванията, инвестициите и икономическата активност.
Намаляването на данъците обикновено увеличава разполагаемия доход на домакинствата и предприятията. Това може да доведе до увеличаване на потреблението и инвестициите и съответно до повишаване на съвкупното търсене.
Обратният ефект може да се търси при повишаване на данъчното облагане, което намалява разполагаемия доход и може да ограничи съвкупното търсене.
Държавни разходи и публични покупки
Държавните разходи са друг основен инструмент на фискалната политика. Те включват публични покупки на стоки и услуги, трансфери и други разходи, чрез които държавата финансира своите функции и въздейства върху икономическата активност.
Нарастването на държавните покупки има експанзивен характер, тъй като пряко увеличава търсенето в публичния сектор и може да стимулира търсенето в частния сектор.
Публичните разходи могат да оказват влияние не само върху текущото съвкупно търсене, но и върху производствения потенциал на икономиката. Особено значение в това отношение имат публичните инвестиции в инфраструктура, образование, научни изследвания и други области, които могат да допринасят за дългосрочния икономически растеж.
Експанзивна и рестриктивна фискална политика
В зависимост от поставените цели и състоянието на икономиката фискалната политика може да бъде експанзивнаили рестриктивна.
Експанзивна фискална политика
Експанзивната фискална политика се използва за стимулиране на икономическата активност. Тя може да включва:
- увеличаване на държавните разходи;
- увеличаване на публичните инвестиции;
- намаляване на данъците;
- комбинация от тези мерки.
Нарастването на държавните разходи увеличава пряко съвкупното търсене, докато намаляването на данъците може да увеличи разполагаемия доход и съответно потреблението и инвестициите.
Експанзивната фискална политика може да бъде използвана при икономическо забавяне или недостатъчно равнище на съвкупното търсене с цел приближаване на икономиката към равнище на производство, съответстващо на по-висока заетост.
Рестриктивна фискална политика
Рестриктивната фискална политика е насочена към ограничаване на съвкупното търсене и икономическата активност. Тя може да включва:
- увеличаване на данъците;
- намаляване на държавните разходи;
- ограничаване или отлагане на определени публични инвестиции.
Рестриктивната фискална политика може да се използва при прекомерно силно съвкупно търсене и нарастващ инфлационен натиск.
Фискални инструменти и икономически шокове
Фискалната политика може да се използва за реакция при икономически шокове, предизвикани например от значителни колебания в съвкупното търсене.
При икономически спад намаляването на данъците или увеличаването на държавните разходи може да стимулира търсенето и икономическата активност.
При прекомерно ускоряване на икономиката и засилване на инфлационния натиск правителството може да използва повишаване на данъците или ограничаване на публичните разходи.
Ефектът от тези мерки зависи от конкретното състояние на икономиката, структурата на публичните финанси и взаимодействието между фискалната и монетарната политика.
Бюджетното салдо като показател за фискалното въздействие
Разликата между общото равнище на публичните приходи и разходи, и по-специално бюджетното салдо, се използва за характеризиране на фискалното въздействие върху икономиката.
Когато публичните разходи надвишават приходите, се формира бюджетен дефицит. Когато приходите надвишават разходите, е налице бюджетен излишък.
Самото наличие на дефицит или излишък обаче не е достатъчно, за да се определи дали фискалната политика е експанзивна или рестриктивна. При оценката е необходимо да се отчете и влиянието на икономическия цикъл, автоматичните фискални стабилизатори и дискреционните решения на правителството.
Основни инструменти на фискалната политика – обобщение
Основните инструменти на фискалната политика и техните непосредствени ефекти могат да бъдат обобщени по следния начин:
| Инструмент | Основен механизъм | Потенциален ефект |
|---|---|---|
| Данъчно облагане | Промяна на разполагаемия доход и стимулите за икономическо поведение | Влияние върху потреблението, спестяванията и инвестициите |
| Държавни разходи | Директно въздействие върху съвкупното търсене | Промяна в икономическата активност и заетостта |
| Публични инвестиции | Финансиране на инфраструктура, образование и други инвестиционни дейности | Влияние върху производствения потенциал и дългосрочния растеж |
| Трансфери | Преразпределение на доходите между икономическите субекти | Влияние върху разполагаемия доход и потреблението |
Фискалните инструменти позволяват на правителството да въздейства върху съвкупното търсене, разпределението на доходите и ресурсите, заетостта, инфлацията и икономическия растеж.
Ефективността на фискалната политика зависи не само от избора на конкретен инструмент, но и от неговия размер, структура, момент на прилагане и взаимодействието му с останалите икономически политики.